Защо детето лъже или непрекъснато фантазира

Понякога нашите деца разказват най-невероятни истории, които могат да се конкурират с фантастичните сюжети на известни автори. Това добре обмислена лъжа ли е или неустоим полет на фантазия.
Кой от нас в детството не е бил

достоен наследник на барон Мюнхаузен?

Всички сме преживявали необикновени приключения във въображението си, „пътували“ сме по света, откривали сме безброй съкровища.
Какво е детската лъжа: начин за самозащита, опит да съпостави реалността с желанията си или необуздан полет на въображението?

Ние, възрастните, сме свикнали да съдим лъжците. За едно дете обаче границите между истината и лъжата не са толкова ясно очертани. То вярва в измислицата си и дори не осъзнава, че не казва истината.
Понякога с помощта на лъжи "разкрасява" реалността със силата на фантазията, компенсирайки това, което му липсва. Така детето може да има приятел, невидим за възрастните, който да го придружава навсякъде, обяснява психологът Наталия Богданова..

Малкият Митко се прибра у дома, държейки внимателно нещо в ръката си. „Мамо, донесох тигърче, то ще живее с нас“, казва той и показва празна ръка. - Харесва ли ти моето тигърче? Виж, още е доста малко."
На вечеря момчето сяда на ръба на стола, за да направи място за своя приятел, моли да му сложим чиния и да я напълним с храна.
А, когато прави бели, се оправдава, че това е по идея на тигърчето.
Детето лесно напуска реалността, създавайки приятел, с когото да играе, за когато да се грижи и с когото да споделя отговорността за действия, които предизвикват недоволство у родителите.
Фантазия е 

спасително място за детето

Там то може да получи онова, от което отчаяно се нуждае и, което е недостъпно за него в ежедневието му.
Малките деца имат магическо мислене, законите на реалността не са очевидни за тях и те все още се учат да отделят въображаемото от реалността. Междувременно мечтаят. За детето фантазирането е едновременно начин за взаимодействие с реалността и възможност понякога да се предпази от нея.
Когато децата пораснат, те започват да използват лъжи по-преднамерено и вече изпитват неудобството и срам, когато мамят. Въпреки това те не спират да разказват всякакви басни. Понякога, за да ни угодят, а понякога – защото не искат на ни разстроят.

Какво да направите, ако:

Детето лъже, бъркайки желанията си с реалността. Научете го да слага границата между въображаемото и реалността. Например, ако то ви каже: „Аз съм Супермен, аз убивам всички злодеи“, го поправете: „Ти наистина би искал да бъдеш Супермен и да победиш всички злодеи“. Така ще можете да го подкрепите, като покажете, че разбирате и споделяте мечтите му, но в същото време ще сложите бариера пред илюзорната, нереалистична представа за него и неговите възможности.

Хлапето лъже, за да изглежда по-интересно и значимо в очите на другите. Това често се дължи на липса на самочувствие. То вярва, че може да спечели вниманието на другите само като се преструва на това, което в действителност не е или като разказва на всички за своите въображаеми подвизи.
Не обвинявайте детето за подобни измишльотини. Вместо това му помогнете да осъзнае, че има способности – посочете му неговите силни страни. „Приятелите биха те оценили високо, ако им разкажеш за тайния език, който сам си измислил!“

То лъже, за да скрие грешките си от вас. В този случай не трябва да оказвате натиск върху детето, като го уличавате в измама: „Беше сам в стаята, когато вазата се счупи. Не се опитвай да обвиняваш някой друг."
Оставете детето да си признае и да ви каже истината. Ако то събере смелост и си признае, не забравяйте да го похвалите. Помолете го да ви помогне да съберете парчетата от вазата. Обяснете му, че когато е счупило нещо, трябва да се опита да го поправи и да се извини. Като учите хлапето да поправя грешките си, вие ще го научите да се чувства отговорно за действията си. И обратното, поставяйки прекомерни изисквания, стриктно го контролирайки и наказвайки го, вие ще го принудите да прибягва до лъжа отново и отново.

Снимка: Guliver / Getty
Хлапето лъже, за да се измъкне от ситуация, която го тревожи. Покажете на детето си, че разбирате чувствата и какви са желанията зад лъжите му. „Знаем, че искаш да носиш красива нова рокля. Съжалявам, но не можем да я купим точно сега. Веднага, щом се яви възможност, ще го направим. Засега обаче нека се опитаме да преработим старата: може да добавим красиви волани, панделка .."
Така ще покажете на детето, че разбирате причината за чувствата му и сте готови да помогнете.

Детето лъже, защото не знае как или се колебае да ви каже истината. Колкото по-абсурдно и неразбираемо за вас е това, което детето казва, толкова по-вероятно е да не смее да каже истината. Опитайте се да не отправяте обвинения и груби присъди като „Не ме заблуждавай ! Ти нагло лъжеш." Това отношение може да подкопае доверието на детето във вас. А то е много необходимо, за да е спокойно и да може открито да сподели притесненията си.
Опитайте се да разберете какво иска да ви каже и какво се крие в неговите завоалирани послания. 
След като детето започне да лъже, то ще отстоява позицията си и ще отрича очевидното без най-малко колебание. Особено, ако се опитва да избегне порицание или наказание.
Любимият аргумент: „Не съм аз!“ Кой родител не е чувал тази фраза?
Безполезно е да се опитвате да доказвате на хлапето, че няма как да е друг - то няма да се откаже.

Много често целта на лъжата е да заинтересува други хора. Малкият Саша е готов да каже на всички, че баща му е директор на цирка и дори понякога участва в представления. Родителите му, които са далеч от света на цирковото изкуство, се чудят защо синът им трябва да разказва всичко това. Но Саша много добре знае, че благодарение на тази лъжа вече има много приятели и всички го молят да ги заведе на представлението, да ги запознае с артистите.

Чрез лъжи детето често се опитва да ни каже истината за това, което го притеснява. Нашата задача е да разберем какво му пречи. Често преживяванията му са толкова дълбоки и противоречиви, че то може да разкаже за тях само с помощта на лъжи. Всъщност това не е измислица, а един вид мит, с помощта на който детето се опитва да се справи със ситуацията и негативните чувства, които предизвиква.
18-годишният Олег, който от скоро има малка сестра, непрекъснато разказва в училище колко труден е животът му. Той трябва да се грижи за сестра си, да я люлее дълго, да топли мляко за нея по 2 пъти на нощ. Учителят пита родителите защо са поставили детето в толкова трудни условия. А те са изключително изненадани – нищо подобно не се е случвало в семейството!
С появата на по-малката сестра момчето се е почувствало изоставено и вероятно изпитва силна ревност. Затова, за да привлече вниманието на родители и възпитатели, той се представя като жертва.
Родителите разбират проблема и успяват да му помогнат, уверявайки че го обичат както преди и, че той винаги ще заема специално място в живота на семейството.

Необходима мярка

Ако детето ви често лъже, тогава може би си струва да преразгледате връзката си. Опитайте се да разберете какво му пречи да ви каже истината. Не забравяйте, че то трябва да се чувства обичано, да знае, че сте готови да му простите шеги и злодеяния. Така ще му дадете възможност да ви се довери , но и да носи отговорност за действията си.
Като разказват немислими истории и наблюдават впечатлението, което правят на другите, децата се научават да различават истината от измислицата.
Те често лъжат, защото познанията им за заобикалящата ги реалност не са недостатъчни, фрагментарни са и те трябва да попълват празните места със собствените си впечатления.
С напредване на възрастта „празните петна“ стават все по-малко и повечето деца фантазират и измислят по-малко.
Ние, родителите, можем да помогнем на детето да разграничи мечтите от реалността, но е важно да не прекаляваме и да му дадем възможност да създаде своя алтернативна реалност в играта.
Необходимо е да му покажем, че има ситуации, в които не трябва да прибягва до лъжа, и ситуации, в които то може чудесно да се докаже благодарение на развито си въображение.

Има ситуации, в които ние, възрастните, шикалкавим и измисляме невероятни истории – как сме се заключили, как сме заседнали в асансьора, в снежна преспа, как водопроводът се е развалил ... и не сме успели да стигнем навреме на работа.
Много от нас изричат тези откровени лъжи, и то повече от веднъж, оправдавайки се, опитвайки се да избегнат неприятности. Затова не е изненадващо, че детето също следва този път.

Мона Василева